Гледай видеото
Оригинален текст
Мама на Севда думаше: "Севдо льо, мила мамина,
докато беше мъничка мама кахъри нямаше.(x2)
А сега Севдо, а сега голяма мома порасна,
голяма мома хубава, хубава мома гиздава.(x2)
Севдо льо, мила мамина, я чуй ма мама да каже,
дай да те мама ожени за левент Димчо терзийче.(x2)
Мамо ма, мила мамо ма, аз любя Индже войвода,
любя го и ще го взема, при него мамо ша ида.
При него мамо ша ида, байрактар да му развявам."
Заради тебе Гроздано Стара планина напуснах,(x2)
Стара планина напуснах със седемдесет юнака.
Със седемдесет и седем, все верни, млади момчета.
Барем се веднъж обърни, бяло дюлбенче повдигни,(x2)
лицето да ти съгледам, лицето ти бяло ли е?
Очите ти черни ли са, дали на мене прилягат?
Юначе, младо, хубаво, мойто е лице трендафил,
мойте са очи череши, мойте са вежди гайтани.
Ала ме мама годила, годила, пръстен сменила,
годила, пръстен сменила, сменила, пък не питала.
Мене ме мама годила за едно момче хубаво,(x2)
момчето беше хубаво, ала не ми е на сърце.(x2)
Мама на Героги думаше, сино Георги ле, Георги ле,
я ела синко, я ела, я ела да вечеряме.
Мамо льо, мила мамо льо и на ум не ми е дошло
за твоята сладка вечеря, за твоите сладки приказки.
Най ми е на ум мале мо, това ми село Тенево,
там има мома хубава, там има мома за мене.
Китка и дадох, взима я, селян и дадох, прие го,
искам я мамо, искам я, искам я и ще я взема.
Сино Георги ле, Георги ле, мама е конче хранила
и със собор е зобила, и руйно вино поила.
Отдалеч булка да вземеш, далеч на гости да ходиш
и пак при майка да дойдеш, отмяна да и доведеш.
Димо из гора вървеше, из гора, из ясенова,
сиво си стадо мамеше и на гората думаше:(x2)
"Горо льо, горо зелена, знаеш ли горо да кажеш,
кога от тука ще минат хайдути вярно събрани?"(x2)
Стадото да се оставя с дванайсет вакли овена,
хайдутин горо да стана, хайдушки байрак да нося.(x2)
Докат се Димо издума, в гората вятър повея,
от гора Димо загледа, дор триста отбор юнаци.
Дор триста отбор юнаци, с три зелени байрака.
