Гледай видеото
Оригинален текст
Твойте устни, твоят смях
и отегчения ти мрачен поглед,
всичко толкова познато минало и безразлично,
пак си мисля, че между нас вече нищо не остана.
Прибираш се в къщи дрехите захвърляш
и вещите който аз обичам, ти на пук изхвърляш,
грубо ме обиждаш после дълго плачеш,
повярвай ми, не мога да направя нищо
за да те извадя от това, което в теб вилнее,
ума ти е превзел и не може да се смееш
и всички чувства в теб вече се стопиха,
а думите загубиха значение и смисъл.
Стоиш в ъгъла надежда още има,
поглеждаш през прозореца в душата ти е зима,
искаш да ми кажеш нещо, но не смееш,
губим всичко, а не искаш да го проумееш.
Припев: (х2)
Остани ако можеш, забрави суетата,
не разбивай съня ми, нямам нужда от спомен.
Знаеш знаеш, няма да излъжа,
времето с теб летеше и отмина бързо,
колко пъти трябва да повтарям тези думи,
за да върна любовта и топлината помежду ни,
спираш, стоиш секунда на вратата,
колебаеш се за миг, а на вън е тъмнината,
сигурно очакваш да ти кажа съжалявам,
сигурно... ти тръгваш аз оставам!
Припев: (х3)
