Гледай видеото
Оригинален текст
Снощи, към три без петнайсет, в пълната болница
гледам стои в коридора при нас в Пирогов,
мойта Надежда, моята бивша любовница
и настояща жена на г`усин Иванов.
А пък г`усин Иванов има собствена фирма,
с офиси в Лондон, Париж и в Санкт Петербург.
Този г`усин Иванов го пазят четирима,
аз пък съм никой - беден държавен хирург.
Моята Надежда, моята Надка, никога сякаш не е било.
Бе любовта ни бурна и кратка, в моето тясно студентско легло.
Тъжно живота всичко подрежда - имах способности, нямах пари.
Моята Надка - моята надежда - като видение се изпари.
Ай, ай, ай, ай, ай, ай... се изпари.
Ето - Надежда стои в полунощ в кабинета
и в очите и прежната, нежна любов.
Тя ме целува, а аз си измивам ръцете
да оперирам по спешност г`усин Иванов.
Мили, кога да изпратя колата за трупа?
Ще се пресели, надявам се, на оня свят?
Осем куршума забила враждебната група,
ах, на г`усин Иванов, в дебелия врат.
Моята Надка, мойта Надежда, моята бедна студентска любов.
Гледам я външно както изглежда - вярна жена на г`усин Иванов.
Мойта Надежда, моята Надка - хайде било, каквото било.
Ето и аз ще улуча десятка, моето време е вече дошло.
Ай, ай, ай, ай, ай, ай... е вече дошло.
Имам кристална мечта от студентски години --
сто асистента край мен като главен хирург.
Собствена болница редом до собствена клиника,
с клонове с Лондон Париж и в Санкт Петербург.
Хващам уверено скалпела с ръкавица,
осем куршума и в пет сутринта съм готов.
Няма надежда, Надежда, да станеш вдовица.
Ще оживее, Надежда, г`усин Иванов.
Тръгва си вече, сбогом Надежда,
сбогом студентска моя мечта.
Не ме целува, не ме поглежда.
Хлопва фаталната бяла врата.
десет минути реанимация,
нов пациент и аз пак съм готов.
Трябва да има такива глупаци, за да живее г`усин Иванов.
Ай, ай, ай, ай, ай, ай... г`усин Иванов.