Оригинален текст
Небесен мир…Небесен мрак…
И кротко кантонерът дреме.
И няма време… няма време…
А идва следващият влак.
По злата релса на корниза
като завеса той пълзи.
Прощални думи и сълзи…
Животът бавно се изниза.
Стърчи фаталната стрелка,
и старецът не я отмества.
О, смъртчице, здравей небесна!
Със куфарчето във ръка.
Летим към черния тунел,
засмукани от тъмнината.
И няма час, и няма дата,
ни разстояние, ни цел.
И там, във дъното блещука
една измамна светлина…
Не искам… Дай ми топлина,
докато с теб ме още тука.
Докато още сме на път -
макар към зеещата бездна -
защото може да изчезна
от тебе… в тъмното… отвъд.
9 декември 2002 - 5 април 2003