От моя блок

Добре дошъл в блока ми сиво-черен,
за някой спомени, за други просто пореден.
Живот на стотинки, трохи и болни амбиции,
човешки същества се избиват за нечовешки позиции
Мъничка надежда като мравка след великани
се разхождаме, но биваме изяден от гладни пирани.
Като грамофона адски ценен, но забравена
като бабичка като за внуците ограбена.
Тръгвам и се връщам, поглъщам доза реалност,
чак ми се повръща, навсякъде е адски материално.
Навън се съмна, а аз съм все още буден,
пълен с енергия се движа пътя е адски муден.
Сърцето ми спря, изпаднах в клинична смърт,
нужна ми беше ръка, а ти ми подаде прът.
Виждат листата, корените остават в сянка,
цветовете на картината са просто примамка.
Слушалките ме отвеждат в друг свят, друг път,
пътят на истината, пътят далече от страхът.
Улици черни, прашни, книги хванали паяжини,
блока излят в тях с милиони истини.
Има ли смисъл да говоря като за думите ми си глух
и когато замина тя дали ще намери друг.
Часовника отмерва времето, сърцето - любовта,
завистта търси в тебе слабостта.
Грамофони, микрофони, хора с черни купони
такава лирика, която beat-a не спира да гони,
тя сълзи и рони, а той й се смее, след време той я гони,
но за него тя няма време.
Има ли пряк път, който да е винаги пряк,
а има ли безкраен враг, а има ли летящ влак?!
Има ли край без безкрайни мечти,
а тъга без разкъсано сърце и сълзи?!
Има ли поет без идея или лист и химикал,
сняг черен забрави за цвета бял?!
Има ли я плочата без музиката в нея
и ако не мога да пея има ли смисъл да живея?!
Има ли нощ, светъл като усмивка на бебе?!
Има ли часовник, който не отмерва време?!
има ли картина без цветове,
Има ли уплаха без страхове?!
Има ли я зимата без пролетта, лятото,
има ли ги купищата птици без ятото,
а без чувствата има ли я любовта,
а без скоростта има ли я мудността,
без лириката има ли я песента,
без заслуги ще получиш ли грамота?!
Има ли го миналото без спомените,
има ли го самолета без полетите,
има ли ни нас без мечтите,
че някой ден ще сме далеч от блоковете?!
M.W.P., M.W.P. Бургас !