Оригинален текст
M.W.P
Мечтая от рила да виждам морето и залива
само да ми се свива, кът залитам да е паника
сложи значка във джоба ми и пакет в подмишницата
от много кръстници забравихме орисницата.
С нос много запушен и болно гърло пушим
преди по компютрите, има ябълки и круши
със златна вилица за залъци, във фризер паля пламъци
с глави строя си замъци, карък с късмет и данъци
от толкова много утре, не ти остана време за днеска
със старите си нови филми, същата прическа.
Aко порока има лице, момиче снимката ми лайкни
отвори ми бира, дай паролата за wifi.
Предии имахме познати, а сега компютри
кама-сутра в църквата и христиани мутри
по светло пием тъмно, на тъмно докат съмне
щото днеска има го, а утре няма да се върне.
В държаа като тази, господ пази всички автоджамбази
ухилени до уши, по локвите си гази
на сутринта се питам "тоа в огледалото познаам ли"
знам че ще се повторите, грешки прощаам ви.
Припев: - F.O & Peeva И аз съм правил грешки, ма кво.. и кво.. Нали не виждам в огледалото си само стъкло, един живот като за сто, и отговарям без да питат защо. (х2)
Tlay
Безтегловни животни сме, за нас се говори
че сме ретро old school, идиоти с микрофони
и може би защото с момичетата бях мил, те бяха лоши
сценария се сменя, знам ви старите галвоши.
И винаги питахте пича що само пиши, пиши, пиши..
щото няя време за всичките миши, миши, миши!
Почитай ближния, но пази се от отровната захапка
не бях дори в аматьорска лига, ся ми свалят шапка.
Ето ме със 2 по висша математика, пука ли ми.. и квоо ?
Тъгата крие странни похвати на сатира, за да се чувстваш уоуу.
Различни маски, ама същите набори
същия ад, ама с различни дяволи
авиаторската школа мен, е всеки ден на линия
гарда несвалимия, шамари с петолиния.
Позволи за ума ти да се погрижа, ах милата,
Мерджана и е кобилата, има и един за ходене в Билата
Давам всичко от себе си, а ти дали дори си даваш сметка
как да не остава следа със 50ти номер подметка.
Припев: - F.O & Peeva И аз съм правил грешки, ма кво.. и кво.. Нали не виждам в огледалото си само стъкло, един живот като за сто, и отговарям без да питат защо. (х2)
F.O.
Всеки път си има преки, прекият път не е за всеки
рядко искрени по детски, завиждаме по съседски.
Протести, контра-протести, от всички вести
студенти по арести, аре престани, монетата имала 2 страни
но наща отдавна не се върти от криви представи за думата честни.
Ваще внуци отдавна вече не са, местни.
А цъфтят в суматохата кестени,
и неосетно домът се превръща само в 2 стени
И някак си нещата ни се струват естествени.
Във стари спомени, отпрашени фотоси търсим живота си
Не вярваме в магията, излъгани от фокуси
Не е важно колко има, по важното е без колко си.
В реалноста намират сила, алчноста за по красива
надеждата е жива, но идва и си отива.
Небето е таван, амин а не аман
Където трябвам - там
единствен е и сам.
Ако мога значи знам, тогава знаеш значи можем
и живота става някак си, по-малко сложен.
Ако мога значи знам, тогава знаеш значи можем, можем, можем... чи ко ший
Припев: - F.O & Peeva И аз съм правил грешки, ма кво.. и кво.. Нали не виждам в огледалото си само стъкло, един живот като за сто, и отговарям без да питат защо. (х2)