Гледай видеото
Оригинален текст
Нямам никви идеи, всички сме притеснени,
късо спрели, късно смели.
Върхове позлатени целуват небосвода горе,
а искам само спокойствие и да се моля, да се моля...
Искам нещо, което ще ме накара да чувствам,
искам нещо, което ще ме спре да се сдухвам,
искам дядо да ми направи люлка, за да се люшкам,
искам баба да ми направи попара да я схрускам.
И чайник топъл от мисли горещи,
и любовта ми и други остаряли вещи
събират прах по лавицата гнила,
която лепне от старата ни разлята бира, помниш ли?
Пак седнали, оглупели да се хилим под дъжда,
пак сигнали от онези да си даваме държа,
пак с капачки да се целим сякаш сме малки деца,
пак студени са ръцете ,а се правим, че не са...
Още пет минути само да останем двама навън,
да не се прибираме отрано - само с теб желаех да съм.
Не може ли просто да викам -
шумът ме подтикна, с шепот опитах.
И може би не съм възпитан,
но ето, че чаках и ти не попита.
Нека усетя вятъра как бурно брули, нека!
Нека клонче одраска тези млади скули, нека!
Да има какво да им разкаже дядо Юли, нека!
Това е песента на мойта сладка младост лека.
Чу ли?
Тe така и не слушат и карат ме да се чувствам кат' плужек на суша,
аз отивам, при тебе се сгушвам и буцата в мене топи се по сухата душа...
А после с брата ми... подпира гръбнака ми,
бутаме замъци, местиме планини
винаги двама, винаги!
Ако ме видиш, че съм си повервал,
ме прати да поцепя малко дърва.
Ако ме видиш в кръг да се въртя,
бутни ме да падна на твърда земя.
Пък току-виж се присетя,
че с моя дъх сетен за малко ще светя.
Светулка върху чело на дете съм -
за кратко съм лепнат, но после съм вечен.
Видеото е добавено от melomantv
рап