Влез Регистрация

Скрий

Забравена парола

Забравена парола? Въведи твоят e-mail адрес и ще ти изпратим link, с който да създадеш нова парола.

Назад

Затвори
Молец

Молец

Бял лист

Гледай видеото

Адреса на видеото във Youtube, Vbox7 или Vimeo

Оригинален текст

Аз съм бял лист
пред тебе съм гол, изрисувай ме с багри.
Аз съм бял лист
накапи ме с кафе – мойте страници жадни.
Аз съм бял лист
подари ми живота на четките златни.
Аз съм бял лист. (x2)

Нека всеки белег е картина, нека ми мине
нека мастилото на химикала остави ситна диря.
Да съдира мойта кожа като едри откровения
напиши по мене най-красивата си поезия.
Изгори я на пепел, ако има противоречия
надявам се отново към мен да понечиш.
Дори смачкана топка на думи във гърлото
тука съм.

(x2):
Не искам нищо друго, само с теб
и в крайната ми лудост, забравям за днес.
Макар и да е трудно, изморени ръце
протягам смирен, протягам към теб.

С тебе съм жив, с тебе ще мра
с тебе съм буден, с теб ще заспя
с тебе в буря, с теб тишина.

Припев: (x2)
Да гледам слънцето право в лъчите,
да помня кой щях да съм, ако не беше ти с мен.
Да пия от тебе, сякаш за последно жив съм
да дишам дълбоко – да влезе дъха в гърдите.

Ти си мастило, излей се по мен
пиши върху мене твоето име
излей и духа си и ще го попия.
Ти си мастило, излей се по мен
ти вадиш от мене събраното гнило
и палиш ме нежно, когато изстивам.

Потопи ме за миг и дръпни ме
преди да съм свикна, в ухо не се вика.
Гласа ти е тих, гласа ти по-нежен от стих е
гласа ти е вихър, но пак не ме стига.
И всичко в мене крещи в ушите пищене
дано да успея, пак твоя шепот
да чувам вечно.

И вътре отеква
помогни ми да мога да оставя на тия след т’ва
да видят, че с теб, да видят, че с теб
могат да стигнат на пръсти небето
могат да стигнат с един пръст небето.

С тебе съм жив, с тебе ще мра
с тебе съм буден, с теб ще заспя
с тебе в буря, с теб тишина.

Припев: (x2)
Да гледам слънцето право в лъчите,
да помня кой щях да съм, ако не беше ти с мен.
Да пия от тебе, сякаш за последно жив съм
да дишам дълбоко – да влезе дъха в гърдите.

поп
Зареди коментарите

Още текстове от Молец