Гледай видеото
Оригинален текст
Аз съм бял лист
пред тебе съм гол, изрисувай ме с багри.
Аз съм бял лист
накапи ме с кафе – мойте страници жадни.
Аз съм бял лист
подари ми живота на четките златни.
Аз съм бял лист. (x2)
Нека всеки белег е картина, нека ми мине
нека мастилото на химикала остави ситна диря.
Да съдира мойта кожа като едри откровения
напиши по мене най-красивата си поезия.
Изгори я на пепел, ако има противоречия
надявам се отново към мен да понечиш.
Дори смачкана топка на думи във гърлото
тука съм.
(x2):
Не искам нищо друго, само с теб
и в крайната ми лудост, забравям за днес.
Макар и да е трудно, изморени ръце
протягам смирен, протягам към теб.
С тебе съм жив, с тебе ще мра
с тебе съм буден, с теб ще заспя
с тебе в буря, с теб тишина.
Припев: (x2)
Да гледам слънцето право в лъчите,
да помня кой щях да съм, ако не беше ти с мен.
Да пия от тебе, сякаш за последно жив съм
да дишам дълбоко – да влезе дъха в гърдите.
Ти си мастило, излей се по мен
пиши върху мене твоето име
излей и духа си и ще го попия.
Ти си мастило, излей се по мен
ти вадиш от мене събраното гнило
и палиш ме нежно, когато изстивам.
Потопи ме за миг и дръпни ме
преди да съм свикна, в ухо не се вика.
Гласа ти е тих, гласа ти по-нежен от стих е
гласа ти е вихър, но пак не ме стига.
И всичко в мене крещи в ушите пищене
дано да успея, пак твоя шепот
да чувам вечно.
И вътре отеква
помогни ми да мога да оставя на тия след т’ва
да видят, че с теб, да видят, че с теб
могат да стигнат на пръсти небето
могат да стигнат с един пръст небето.
С тебе съм жив, с тебе ще мра
с тебе съм буден, с теб ще заспя
с тебе в буря, с теб тишина.
Припев: (x2)
Да гледам слънцето право в лъчите,
да помня кой щях да съм, ако не беше ти с мен.
Да пия от тебе, сякаш за последно жив съм
да дишам дълбоко – да влезе дъха в гърдите.