Да спреш времето

Аз съм този, който ще спре времето.
Аз съм този, който ще те спре.
Точно тук съм на ръба с криле,
свободен да летя в синьото небе.

Коя година стана?
Подай ми календара.
Приятелите стари не разменям за цигара!
От гара, до гара, без тате и мама,
пътуваме напред и връщане назад няма.

Няма време! Миг – и отлетя!
Станахме на прах преди найлонова торба.
Голи и боси през времето се носим,
застанали в центъра на хиляди въпроси.

Времето ужасно бърза – бягай надалече!
Цветето увяхна, в прах превърна се, добре че
вятърът помага, заличава стара рана,
само полъхът на спомена остана,
да припява.

Аз съм този, който ще спре времето.
Аз съм този, който ще те спре.
Точно тук съм на ръба с криле,
свободен да летя в синьото небе.

Ден, след ден, седмица, месец, година,
в съзнанието ти остава само бледа картина.
Дните нижат се,
грижат се един за друг.
Създават бъдеще,
в поезия и звук.
Тъмно минало,
не означава тъмно бъдеще.
Добро сърце е скрита карта към съкровище.
Как искам времето, за миг поне, назад да върна,
да мога грешките си в успехи да превърна!

И спри за миг, моля те, спри поне
веднъж, само се моля един път всичко да спре!
Не зная тогава и не искам да зная,
но желая го, повече аз не мога да трая.
И не търся рая, аз търся прошка,
моля се на времето за поне малка отсрочка.
За жалост няма спирачка,
като на ледена пързалка,
стрелката на часовника не спира да трака.

Тик-так, тик-так, лутаме се в мрак
и на зигзаг в търсене на своя бряг,
губиме си времето, пилеме напразно,
поредният загубен ден. – Кво, много важно!
Днес мина вчера, утре мина днес.
Будя се с усмивка и живея с интерес.
Това, че дишам е чудесно,
даже често да боли.
Да го опиша е неуместно,
само питам се: Дали?

Аз съм този, който ще спре времето.
Аз съм този, който ще те спре.
Точно тук съм на ръба с криле,
свободен да летя в синьото небе.

Аз съм този, който ще спре времето.
Аз съм този, който ще те спре.
Точно тук съм на ръба с криле,
свободен да летя в синьото небе.