Гледай видеото
Оригинален текст
Tertemizdi sanki dünya gözlerimi açtığım anda
Hiç düşünmeden inandım masal tadında yarınlara
Yalanlar ortasında kaldı tüm çocukluk anılarım
Çizgi romanların dışında bir kahraman bulamadım
Toz pembe olmasaydı keşke tüm rüyalarım
Hep sorular sordum ama cevaplarını alamadım
Hep yalan söylermiş hep yalan
Kavuşamadı hiç ayrılanlar, masallar gerçek olmadı
Aşık olduğum sokaklarda kimseler konuşmadı
Ama şehir hiç susmadı hep ağladı hep ağladı...
Son bir umut verse biri
Ve güzel olacak bir gün herşey dese
Ben inanırım belki de bu yalana
Ben de alışırım gözlerimi kapamaya
Bir yol görünse uzaklarda ışıklar altında son bulan
Melekler alsa beni götürse karanlığa teslim olmadan
İşkence gördü asfaltlar, çatlaklarına kan doldu
Yıkıntılar arasında kaç çocuğun hayalleri kayboldu?
İnsan neden kendini unuttu kendinden oldu?
Hangi yolda kaç kişi bir hiç uğruna canından oldu?
Hep yalan söylermiş hep yalan
Ayrılanlar hiç kavuşmadı, dinlediğim masallar hiç gerçek olmadı
Kimse sandığım kadar masum kalmadı, savaş durmadı ölüm azalmadı
Son bir umut verse biri
Ve güzel olacak bir gün herşey dese
Ben inanirim belki de bu yalana
Ben de alışırım gözlerimi kapamaya
Son bir umut verse biri
Ve güzel olacak bir gün herşey dese
Ben inanirim belki de bu yalana
Ben de alışırım gözlerimi kapamaya
Son bir umut verse biri
Ve güzel olacak bir gün herşey dese
Ben inanirim belki de bu yalana
Ben de alışırım gözlerimi kapamaya
Превод
Сякаш светът беше напълно чист, когато отворих очите си за пръв пътБез да се замислям повярвах на утрешните дни с приказен привкус
Всички детски мигове останаха сред лъжи
Не можах да намеря други герои освен тези в комиксите
Де да не бяха всичките ми мечти розови
Все задавах въпроси, но отговори не успях да намеря
Все лъжи са казвани, все лъжи
Разделените никога не се събраха отново, приказките не се превърнаха в реалност
По улиците, на които се влюбвах никой не говореше
Но града никога не спря все плака, все плака...
Една последна надежда ако ми даде някой
и ми каже че някой ден всичко ще е хубаво
Аз може би ще повярвам на тази лъжа
и аз може да свикна да си затварям очите
Да се покаже един път в далечината облян в светлина
ангелите да ме отведат преди да съм се предал на тъмнината
Измъчиха асфалта, пукнатините му се напълниха с кръв
Колко детски мечти изчезнаха под руините?
Защо човекът се самозабрави и се отказа от себе си?
По кой път, колко хора загинаха заради едно нищо?
Все лъжи са казвани, все лъжи
Разделените никога не се събраха отново, приказките които съм слушал никога не станаха реалност
Никой не остана толкова невинен колкото мислех, войната никога не спря и смъртта не намаля
Една последна надежда ако ми даде някой
и ми каже че някой ден всичко ще е хубаво
Аз може би ще повярвам на тази лъжа
и аз може да свикна да си затварям очите
Една последна надежда ако ми даде някой
и ми каже че някой ден всичко ще е хубаво
Аз може би ще повярвам на тази лъжа
и аз може да свикна да си затварям очите
Една последна надежда ако ми даде някой
и ми каже че някой ден всичко ще е хубаво
Аз може би ще повярвам на тази лъжа
и аз може да свикна да си затварям очите
