Гледай видеото
Оригинален текст
Приказката беше доста проста...
Едно време в квартала зад панелите на моста банда голяма,
войска перфектно подбрана от психопати не един и двама, неподходящи за смяна!
Квартал добре покрит от всяка блага дума, и който играе обут и другия барал бастуна!
Голяма сума, яко падала в ръцете, тая скапана мизерия убила умовете.
Блоковете били ниски, хората в тях малко, с материално положение определяно на доста жалко!
Хора криминални. Интригите вече банални. Кеша идвал от грабежи, следки нелегални.
Обноските били брутални и тоз, който паднел в ръцете на ченгела тъп още помнел прътите метални.
Квартал на бели - ненормални!
Никой черен няма и всеки скапан ден свършва все с нова поредна драма на не един познат и двама, свързани за бяла дама...
Всичко отива къде? За казана...
И помня него, беше зелен, най - много пети клас. Беше малък, беше нищо, беше копеле без глас.
Беше добър - не се ебаваше с другите хора, но съдбата го прати на битка в контра отбора!
Беше хаос, беше война... Във войната няма правила! Незнам защо, но той избра да бъде слабата страна.
Войната стана катаклизъм, имаше огън и жар. Беше свикнал с поражението, за него нямаше цяр.
И няма ръчкането да напише "барба". Няма просяк, които да не иска, да не бъде цар.
Той беше прозрачен и другите минава през него...
И дума да не ставаше, че знаеше какво е его!
Войната бе толкова дълга, че вече нямаше край.
На бойното поле не можеш да си тръгнеш "bye - bye"!
Ротата го ебаваше, направо го правеше луд, не можеше да свикне с мисълта, че точно той е шут! Не!
Видя се края, сега се сещам и зная, че щом съм прав АЗ никога не трябва да си трая!
И няма, няма, и няма, няма, няма, няма, няма, няма, няма да си трая!
