Оригинален текст
(Капитана)
Да беше ангел, тебе да забравя,
когато галеше ме с твоите крила,
с ръка да махна, от теб да се избавя,
да те размажа в кървава стена!
И бялото във кръв да се прелее,
с един замах да свършиш - ти,
и ангелско перо във огъня да тлее,
където любовта стоически гори.
Да беше ангел, с теб да се сбогувам,
когато литнеш утре надалеч,
когато само за крилата ти бленувам,
когато ще забиеш във сърцето меч!
(TNyH)
Да беше дявол, на теб да се отдам,
на грях и стон, пожар и свян.
За сетен дъх, за теб ще се предам,
за сетен път - от демон обладан.
И с жезъла сърцето ми пробий,
след туй за тебе - да не страда,
вдигни високо, душата ми извий
и с лекота я изпрати във ада.
Да беше дявол, с теб да се сбогувам,
останал покварен, греховен, низък,
когато нощем огъня целувам,
усещайки го като теб - коварно близък.
(Капитана)
Но ти човек си, мъничка сълза,
прекрасна, нежна, свята и ефирна,
която блъсна се във моята душа,
в любов туптяща, тиха и неспирна...