Оригинален текст
(Капитана)
В живота си срещаш се с хиляди хора,
споделяш си с тях многобройни неща,
но рядкост са тези, които опора
да могат да сложат на твоята душа.
С тях да общуваш е винаги лесно
и често се случва без думи дори.
А щом те привличат и с дух и телесно,
сърцето ти пламва и хвърля искри.
Изгубваш се бързо - съвсем неусетно.
Усещаш, че нямаш сили да спреш.
И може за нещо така мимолетно
готов да си своя живот да дадеш...
В живота си срещаш се с хиляди хора,
те взимат от теб многобройни неща,
но рядко се случва да вземат по много,
когато успеят, боли до смъртта.
(Алтънчо)
И да пламнат големите страсти,
и да стихнат коварните красти,
аз по мъжки съм вече готов
да вечерям с голяма Любов.
И на маса с покривка зелена
да поседне до мене пленена...
И от двете големи очи
да извират и светли лъчи.
И с грижовност във двете ни чаши,
и съдбата ни без да ни плаши,
да поемем тържествен обет:
да сме с вярност в живота напред.
А повярвали в думите честни
и на двамата вече известни,
да ги слееме двете сърца
пред растящите със нас деца!
(TNyH)
Денят все още съществува,
но той към залеза пътува.
Сърцето бави своя пулс
и губи мъжкия импулс.
След залеза нощта превзема
денят поред, като екзема.
Изгрява нощната луна
и се превръща във жена.
И пътят ми до тука спира-
земя в небето се допира.
Под него кърши тя снага
и пие нощната сълза.
А аз останал сам- самичък
и плах във стаята- едничък,
изпадам във душевен страх,
че се превръщам аз във прах.
Сбогувам се със мойта стая
и със красивата луна.
Но горе пак ще си мечтая
за най- неземната жена!