Оригинален текст
(Капитана)
Защо тормозиш сърцето си със суета,
нима не вярваш в избора на своята душа?
Защо не следваш пътя на детската мечта,
нима живота не е именно една игра?
Играта се нарича "Омраза, Прошка и Любов".
Омразата е низша, дълбае тя в сърцето ров.
Прошката е по средата, концентрира обичта,
а Любовта е свята и се вижда само чрез дела.
Почувстваш ли ненавист, но прошката повикаш ти,
ще усетиш как сърцето с лекота ще се освободи.
Вземеш ли и светлината от силата на обичта,
ямата ще се зарие и ще те обгърне красота.
Колкото повече от красотата усвояваш,
толкова повече ще можеш да я отразяваш.
Колкото повече любов съумееш ти да съхраниш,
толкова повече ще имаш и на другите ще можеш да дариш.
(Алтънчо)
Пристигаме в свят устроен така,
че да всява смут в добрата душа.
Често се лутаме в мрачния транс,
а сърцето ни тика към светъл нюанс.
Чудим се - "Как е възможно това,
обичам тъй силно, а съм обзет от тъга?"
Нима не разбираш таз проста игра -
тъмнината е консумирана светлина.
Сребрист лъч през сърцето минава,
мрачният ден тъй пламенно озарява,
изпълнен от радост поемаш напред
и почваш да сееш обичта си на вред.
Сияещ от щастие прощаваш на всеки,
тъмното гасне по всички пътеки
и започваш да виждаш ясно сега,
че мракът е липса на светлина.