Оригинален текст
(Капитана)
Все по- рядко срещана,
като животно в червената книга.
Лежи дълбоко приклещена,
в килия окована с верига.
Фатална, по- опасна
от атака на тигрова акула.
Качество с достойнства -
равносилни вече на нула.
Истината е по- скучна
от ,,Шоуто на Слави” накрая.
За разказвача- злополучна,
като сол по грешка в чая.
Лъжата носи ти адреналина,
равен на скок с парашут.
Моделираш историята си - глина,
сам избираш й маршрут.
(Алтънчо)
Сложим ли ги на везната,
лъжата натежава с право.
Тази екстра тяга във витлата,
бутаща те в нищото стремглаво.
Ала прегръдката с лъжата,
е като тази от питон.
Гърдите, стяга те в ребрата,
а мълчанието става закон.
От там страха ще е водещ,
в играта загубена на старта.
А ти копнееш да си стара вещ,
в паяжини потънала на рафта.