Оригинален текст
Сърцето ми ревнува,
отново теб жадува,
не мога да проумея -
защо за теб копнея?
От де е този зов,
не заслужавам ли мъничко любов,
явно на скръб и мъка съм обречен,
защо към теб съм тъй увлечен?
Поредния ден минава,
но болката взе да продължава,
любовта е сляпа но не и аз
защо инак милувам твоя глас.
Всяка мисъл е за нея,
за нея аз живея,
защо тогаз не ме иска,
ето че сърцето пак прописка...
...продължава да се наранява,
но с тиксо не се оправя,
не мога нищо да направя,
сърце на парчета не се наставя!
Каква е таз съдба,
трябва ли да имам чувство за вина,
нима в мен ли е проблема,
нима някой друг ли те отнема?
Защо живота е тъй жесток,
защо потъвам в тоз поток,
защо не мога да се освободя,
не мога ли напред да продължа?
Сърцето ми ревнува, отново теб жадува, не мога да проумея - защо за теб копнея?