Оригинален текст
За теб аз днес ще направя букет,
букет от усмивки.
Ето една -
с аромат на море.
Пълна, щастлива луна -
в морето се оглежда,
а нежният бриз
с вълните косите й роши.
Препълнена с чувство - без мяра,
гледайки, без да искаш докосна
мойта ръка,
погледна смутена
и дари ми усмивка,
усмивка - изпълнена с вяра.
Ето още една -
с аромата на бяло.
Зимна приказка - свят побелял,
клоните тихо увиснали,
не мърдат да не изсипят
снега по тях навалял.
Слънцето, с отразени лъчи,
свети сякаш отдолу,
а природата нежно мълчи.
Към нас никой дори не поглежда.
Ти се наведе -
сърце в снега нарисува
и дари ми усмивка,
усмивка - обвита в надежда.
Ето още една -
с аромата на пролет.
Поляна обсипана с чудни цветя,
с див аромат
и цветове от дъгата.
Навярно над тях полетя -
ръцете разпери и с очи ги погали,
но не скъса нито едно, а само,
усетила може би зов,
прегърна ме нежно и
сложи глава на моето рамо -
дари ме с усмивка,
усмивка - пропита с любов.
Тези усмивки аз слагам във пръстен
изваян от най-нежното в мен,
с коронка от вярност
и с бисер от обич,
с топлината във мен осветен.
Сега ще опитам -
с този букет,
малко смутен,
пред теб коленичил,
с душа и сърце
да те попитам
- Ще се омъжиш ли за мен?
