Ама на (Том II)

Явката ДЛГ:
Кажи защо си тъжен? Няма смисъл да се лъжем.
Ще ти отделя минутка макар да не съм длъжен.
Седиш и се чудиш защо животът те прецаква,
Докато слушаш как съседът ти пръска гъза на няква.
Една любов... и две омрази.
Успех на теб, ако очакваш господ да те пази.
Не му приписвай заслуги, механизмите са други.
Аз съм по претенциозен от най-капризните съпруги.
Казват ми как висшите сили били работели.
20-годишни ми са праят на Аристотели.
Говна на небосвода, а народът е на пода.
Ако имах кинти щях да върна златото на мода.
Чукай тлъстите и си пукай пръстите.
Някой правят 300 гряха докат се прекръстите.
Мъдрост да се каже, знам, няма смисъл даже грам.
Не ми липсва самочувствие за тва се чувствам сам.
Кои от вас искат да ми подскачат на булгура?
И моя мозък е промит от западна култура.
Един обем азот и три обема водород.
Амонякът връща спящия ти мозък към живот.
Кой от тук присъстващите к*р-капан ни спретва?
Отговаряй и не забравяй, че си под клетва.
Чуй сега какво бате Яжо ще те съветва.
Радвай се, когато пролетта всичко разцветва.

Можеше да стана литератор - ама на.
Искам да не бъда консуматор - ама на.
Можеше да имам здрави нерви - ама на.
Можеше да не живеем в консерви - ама на.
Можеше да няма егоисти - ама на.
Можеше нещо да ме прочисти - ама на.
За грешките пробвам да си простя - ама на.
Всичко тва можеше да ви го спестя - ама на, ама на...

Madmatic:
Ъъ!
Казват ми напред да гледам и да не се предавам,
Но диоптерът расте, а вечно цайсите забравям.
Затва присвити са очите и сгърчено е челото.
Градът ми тъп е, а забрай кво тъпо ти е селото.
Дялкаше си пръчки, ся дялкаш си от белото.
Пазеха те от слънцето, ся пазят те на делото.
Канят ме на пости, на гости и в кръчми,
А аз се чудя как да избегна спомените мъчни.
Стига си говорил! Сипвай вече, че ми писна!
Заложил съм си всичко, а май накрая ще увисна.
Джин и сок от вишни, движим нависоко - виж ни!
С рими пищни, разбираме се и с мимики скришни.
За чужди и ближни сме в среди престижни,
А реално газим в блатата неподвижни.
Сред много риби хищни и сякви екземпляри.
Прахосници, доносници, курви и курвари.
Мнението ми за вас, мили въздухари,
е че само на играчките си ще сте главатари.
Който свари - превари. Бутат се млади и стари.
Кютат едвам - едвам. Кисело гледат - мишкари.

Можеше да имам кариера - ама на.
Да развивам някоя бизнес сфера - ама на.
Можеше да бъда вече женен - ама на.
Можеше и да не си изнежен - ама на.
Молиш се да няма селяния - ама на.
Искаш да изкарам и да свия - ама на.
Казваш си с римите ши ги убия - ама на.
Ама на, ама на....

Боро:
Широко съм скроен, не мога си намеря гащи.
Искам те строен, докато минават нашите.
Още нищо не видял, а чувствам се на края.
Аз съм като днешните деца - не си играя.
Урокът в края на срока така се получава.
Искат, не искат - започват да ме научават.
В живота как се справяш с проблемите?
Оставям леблебията и обирам бадемите.
Към чуждите култури аз любов не питая,
Докат обясняваш кой е как, отивам да пикая.
Нито музикант, нито поет в класическия смисъл.
Сигурно за тва фактически съм кисел.
Тоя дето вика "Знайш ли кой съм аз?" е никой.
С идеята, че светът е пълен с балъци свиквай.
Идеалист го давам, щот не съм оставал гладен.
С толкоз идеи в главата ти бъди нормален.
Не ще .... и мързеливи - ми аз да си ходя.
Кво ши праиш таз вечер? Вътрешна борба ши водя.
Наща свобода лежи на чужди рамена.
Иска ми се да живеехме в мъжки времена. Лъжа!

Можеше да съм в нещо пионер - ама на.
Да е значимо и да съм милионер - ама на.
Можеше коренът ми да е плитък - ама на.
Да харесам чуждото опитах - ама на.
Можеше да мога и да пея - ама на.
Ла-ла-ла, на-на-на и са смея - ама на.
Можеше да не си смешен дрисльо - ама на.
И по - яко можех да го измисля - ама на...