Влез Регистрация

Скрий

Забравена парола

Забравена парола? Въведи твоят e-mail адрес и ще ти изпратим link, с който да създадеш нова парола.

Назад

Затвори
Георги Зайков

Георги Зайков

Пурпурно небе

Гледай видеото

Адреса на видеото във Youtube, Vbox7 или Vimeo

I forgot how to be myself Read now

Оригинален текст

[Припев]
Теб рисувам с цвят по сиво небе
Ще си всеки тон, всяка дума от куплет, в силует
Може би там забравих те, в усмивка на дете

[Куплет]
Ако кажа, че беше лесно не бе така
истината щом боли, превръщах я в лъжа
докато себе си знам как да стана на крак пак
не ще ме бутне ни тъга нито мрак
за хиляден път със страх прекрачвам своя праг не благ и пак живота ме води сляпо на зиг заг
а може би просто когато погледна себе си в отражението съзирам най-големия си враг, факт
ден след ден, не вярвах в мен, не виждах, не чувах, дори за миг събудено сънувах
в трудности порастнах, със звуците лудувах, на сивия свят с червено напук усмивка му нарисувах
нима умираме преди да се родим, нима век изгаряме в пепел без да има дим
нима ми казваш, че безсилни да променим
факта, че на думата "безличие" с теб сме синоним

[Припев]
Теб рисувам с цвят по сиво небе
Ще си всеки тон, всяка дума от куплет, в силует
Може би там забравих те, в усмивка на дете
Ще се поберем, в необятен небосвод от светове
Кой ще разбере, че заедно с теб скрихме се зад пурпурно небе

[Куплет]
И ето минаха години от както казаха да спра
думите пробити убиват нечия мечта
казаха от музика далече да стоя,
но как трябва да живея в кухо тяло без душа
докато дишам, докато обичам, докато с детето в мен все още тича, пред него и пред мен се вричам
и когато в косите ми заспи снега, то музиката да затвори последната врата

[Припев]
Теб рисувам с цвят по сиво небе
Ще си всеки тон, всяка дума от куплет, в силует
Може би там забравих те, в усмивка на дете
Ще се поберем, в необятен небосвод от светове
Кой ще разбере, че заедно с теб скрихме се зад пурпурно небе

Текстът е добавен от Dante

Видеото е добавено от Dante

поп рап
Зареди коментарите

Още текстове от Георги Зайков