Оригинален текст
[Куплет]
Отново нов ден
Ставам събуждам се променен
Вече не зелен, на мечтите фен
Still feeling със скил стилен
Облян с музикален ген
За закуска бийт поръсвам
С тромпет саунд меден бе мен
On the ground, крача без път и посока
От малки пеем, крепостта ни беше блока
Целта широка, любовта ни бе потока
С който правим и до ден днешен
С лекота си скок-скока
Към по-доброто
Моето мото е бъди добър егоист
Но само с думи върху белия си лист
DIS на собствения песимист
Не ме разбра ли, пак ще повторя
За тези които дълбоко са заспали
Едва ли помнят музиката бе наш дом
Лириката майка влюбена в баща ми бийта
И щом тон след тон, любовен стон
В песните намирахме подслон
[Припев]
Трябва ми време да бъда само мен
Знам, ще те срещна на път за своя ден
[Куплет]
Разгръщам стари книги
Търся свои мисли
В чужди думи да припозная мои терзания
Но под ъгъл различен
Със сюжет комичен
И пак да се вричам да бъде единствено личен
И просто забравям когато лицето познато забравено някъде
Толко нахално да страда самото горкото
Да вика ли вика за помощ но няма и кой да го чуе
Няма и кой да го види
Говоря за душата
Само, че в рими
[Припев х2]
Трябва ми време да бъда само мен
Знам, ще те срещна на път за своя ден