Влез Регистрация

Скрий

Забравена парола

Забравена парола? Въведи твоят e-mail адрес и ще ти изпратим link, с който да създадеш нова парола.

Назад

Затвори
FYRE

FYRE

Откровение I

Гледай видеото

Адреса на видеото във Youtube, Vbox7 или Vimeo

Upside Down Right Side Up Read now

Оригинален текст

Мина много време, откакто всичко почна,
а сякаш беше вчера, минахме през толкова неща. х2

Последните години за мене не бяха лесни,
минах много пътища и срещнах хора интересни.
Запознах се с толкова еднакви, че чак безинтересни,
отвратих се от помиярите и от путките лесни.
Започнах всичко в училище, още в 12 клас,
първата песен, първо видео, текста написах в час.
Намирах време за музика между бач и тренировките,
отгледан в градинки, в които бяха със спринцовките.
Радвам се, че далеч останах, бате, от заготовките,
които нашите градяха, за живота листовките.
Няма как да вземеш изпит на улицата с четене,
от малък знам, няма как да върнеш бой и ебане.
Напредвах стъпка по стъпка, и стотинка по стотинка,
помня всеки мой авер, пазя всяка наша снимка.
Помня кучките в живота, които ме заебаха,
помня как ги изслушвах, те така и не ме разбраха.
Имах нужда от някоя, която да е до мене,
вечер, когато не заспива, да ме прегърне, да ме вземе.
Аз да бъда пък до нея, и така за вечно време,
като Бони и Клайд, света да превземем.
Но на улицата разбрах, че любовта бавно убива,
което бързо е дошло, аверче, бързо си отива.
Помня ходих в джоба с 30 стотинки и слънчоглед,
след седмица по нощите, търчах в гащите с пакет.
Обърнах лев и познай, веднага в мола, в магазина,
взех си джогери и якето, директно от витрината.
Останалото скатах, да имам за тренировки,
бях научен, че залата дава топ подготовки.
Много хора ме мразиха в началото на пътя,
гледах как се променяха кат почнах сцени да къртя.
Видях добро от хора по-нагоре, и не го забравих,
видях зло, което разклати ме, но баланса запазих.
Почнах бачкане в началото, само за да платя,
първото ИП роден, да създава реалността.
Бях още малко пишлеме, което дръзко мечтаеше,
кво му готви живота напреде, не предполагаше.
Бачках здраво, легални кинти, от 10 до 8,
тренировки, храна и сън, и тук-таме песен.
Не забравях аз целта си в живота уви,
майка ми болна беше и болестта рязко се влоши.
Дойде декември, януари брат, големия студ,
в 4 сутринта ставам, към болницата на път.
Колата не ще да запали и с мама се смеем,
слушаме Drake Hotline Blink, все едно нищо, и си пееме.
Стоя с учебник, уча право, в чакалнята там,
чета през редовете, нищо не запомням, ма грам.
Единственото, което мисля, е мама да се оправи,
сълзи в очите, лекар вика "Няма какво да се направи".
Молих се единствено на Бог, времето да забави,
на тоя свят единствен не искам да ме остави.
Нямах никой, освен мама, който да вярва в мен,
тя слушаше ми песните и критикуваше ме.
Вика ми "Тука не така, сине, можеш по-добре",
исках бързо да успея и да и дам парите.
Видя в очите тя страстта ми и почувства болката,
която можеше да утешава само музика.
Минаха месеци, на портата чукаше пролетта,
мама погледна през прозореца и слънцето видя.
Каза ми "Сине, скоро няма да ме има, сам се пази.
Майка ти винаги над тебе, като ангел ще бди!".
Помня как се молех тва да е сън и да са лъжи,
но смърта дойде, отново сложи ми белези.
Едно махленско сираче, само в живота на 20,
стисна юмруци и си каза "Аре бате бе, стягай се!.
Нима ще цивриш и ще мислиш за това, което нямаш?
Вместо да работиш, давай бе, почваш да изоставаш!".
Знай, че Бог тества само любимите си войници,
живота те първа започва, зареди амуниции.

Мина много време, откакто всичко почна,
а сякаш беше вчера, минахме през толкова неща. х2

Текстът е добавен от dontrememberlastone

Видеото е добавено от dontrememberlastone

рап
Зареди коментарите

Още текстове от FYRE