Гледай видеото
Оригинален текст
Съжалявам, ако към някой съм бил студен
...Последните години не бяха лесни за мен
Събуждам се без желание, чуствам се изморен
Нямам време за нищо, нищо време за мен
Кретен, такъв съм за може би много хора
Но не и за моите хора, коит' са вътре във затвора
Един ден се смеем и заедно снимаме клип
На следващия съм на свиждане, нося с храна плик
Улицата е двулична, улицата е курва,
Улицата е цинична, разбираме това тепърва
Днеска ти дава кинти и Брабус и даже статус
А пък утре загубил си години от твой'та младост
Тва е гадост... разбирам, че нямам място там
Но трябва да измисля как да помога, да съм голям
Стария квартал смених със нов във свойто търсене
Но в новия апартамент изпитвам само търсене
Но самотата и сивотата тук ме убива
Търся на тая депресия какъв и е мотива
Тогава удари короната и всичко затвори
И дупката в душата ми по широко отвори
Загубих своя приятел, бащина фигура, брат
Загубих човека, дал ми дори във ръцете хляб
...Най-студения март
Осъзнавам вече, че живота ни е хазарт
Ние сме на масата с числата и със заровете, картите
А нашите съдби решават тлъстите и алчните
Завинаги те нося в сърцето си, Саше
Ако се чудиш к'во ми даде - най-вече кураж е
Продължавам да мачкам и да натискам напред
И да разчитам на себе си, не разчитам на късмет
После вуйчо се разболя
Не можах да гго позная, изгубихме връзката
Две години на семейни страдания, болници
Две години, в които животът изцяло се промени
Албумът ''Всеки му своето"
Дали да замина? Тук не усещах да е моето
Лято на протести, вълнение и арести
Нови песни, осъзнах, че не ме ебе дали сме известни
Усетих мисията си тук Бог това ми показа
Получих и любов във град обречен на омраза
Намерих своя другар, по-скоро той ме намери
Усещам във ръцете ми сърцето му тупти, трепери
Рагнар, на човека най-добър приятел
Той донеси светлина във сивотата в Овча купел
С него обикаляхме двама между стари панели
Квартали, които душите хорски сякаш са отнели
Тогава разбрах, че братята излизат пак на свобода
И време е за нови истории, начинания
Не спирах да натискам да искам да се развивам
Лято на участия и на свяк'ви алтернативи
Тогава дойде Темакса, дойде и албума "Цезар"
Душата давах си, с това дойде и успеха
Но не намирах утеха, чувствах се студен
Сякаш сърцето е орган, постоянно вледенен
Усетих кво е... от това, в коет' гориш да прегориш
И вечер да не спиш, за да твориш докат' се разглобиш
Усетих кво е да нямаш желание за живот
Роб на материалния свят, живот на автопилот
Десетки книги, подкасти прочетени и изслушани
Самота и търсене, уроци научени
...Виж, да споделя това е трудно
Да го изговоря, дори, аз чувствам се някак гузно
Но минах депресия и то не беше от слабост
А от т'ва, че дълго отказвах да видя цялата гадост
Всеки очаква да си силен, дори очакваш го ти
Но дори и великаните били са във сълзи
Теглих чертата, направих себе си по-силен
Физически и психически прероден и по-стабилен
Тогава дойде и във живота моето щастие
Моята утеха, това, за което молих се
Любовта, която чаках от години
Самотата прекрати и сърцето разледени ми
ОМУТ, паднах на коляно, взех сърцето ти
Ти взе моето и нека остане така вовеки
И когато точно зарадвах се на нещата
Вуйчо ми влезе в болница, паднах долу на земята
3 месеца по-късно отиде си на небето
Сърцето на страдание обречено е проклето
Но това е живота и трябва да продължим
На тези, които изгубихме, чувствам, че го дължим
И сякаш цялата дупка и всичката тежка загуба
Отключиха ново желание за здрава работа
Т'ва до тука беше деми версия на Хъсала
Не можеш да ме бутнеш, преодолял съм и Пъкъла