Гледай видеото
Оригинален текст
Сълзите ми капят безспир във водата,
даряващи ме с обич - студена, неясна.
Но толкова лесно не стихва тъгата
както беше преди.
Вече не зная къде съм,
забравих обратния път.
И сега съм твърде далече,
за да мога да стигна отвъд.
Пих от водите на Лета,
в час на омраза и скръб
и тръгнах да търся утеха
и за душата си кът.
Заобичах студено и мразех,
проклинах небесната шир.
Усещах как всичко красиво
край мене пропада
И вече не можех да бъда добър.
Не зная защо така се променям,
не зная дали не живея на сън,
но виждам, че тук няма спасение
дорде не превърна се в камък студен.