Оригинален текст
Мракът обсебил е зимата
вятърът зловещо нашепва
Утро с плащ от черна коприна
дните в нощ се превръщат беззвездна
Облаци студ и мъгла
сред тъмата се ширят
призрачни клони шепнат тихо
своите слова
Вихри незнайни през ъгли и проходи свирят
луната наднича като силует на бяла глава
Ледът в езерото рисува картини
чужди студени молитви нарежда нощта
Изгряват в ефира прекрасни сияния сини
на призрачната вечер показват мощта
Безмълвието ще погълне бавно всичко живо
и черната тишина ще се простре навред по света
и всичко ще стане отново смъртно бледо и сиво
и на огромен черен облак ще дойде смъртта