Гледай видеото
Оригинален текст
Парещи въглени, шепа прах,
сребърна луна,
черен вятър и глътка страх,
В моята душа.
И колко страшно става нощем,
щом всичко тъне в тъмнина
и в този мрак се носи песен,
злата песен на смъртта.
Далечни спомени идват пак,
писъци в нощта,
изстиналата черна жар
слята със пръстта.
И как красиво става нощем,
изгрее ли червената луна
и колко страх и скръб се крият още,
дълбоко там в човешката душа.