Оригинален текст
Черни сенки се спускат над нас,
лесни жертви те търсят сред вас.
Една душа изгубена, забулена в мъгла...
Орисан бях да тъна в тъмнина,
във болката да търся красота,
да страдам и да бродя в самота,
в оковите на мойта топлина.
В живота си аз зная, че сега
я няма вече тази топлина.
Със мраз и студ окови аз руша,
свободен бях да вярвам на страха.
Силно вас плени съдба,
мрачна черна, твърде зла.
Във сърцето влезе тя
и заби се като стрела.
И времето от мене отлетя,
прераждах се след битки със смъртта,
не ми остана даже и душа,
размазана нацяло във страстта.
Задуха вятърът на вечността,
сега отново мога да летя.
Със черна диря небеса да разсека
и всеки миг във ледове да окова
Омраза пада над света.
Времето е порив на кръвта,
а човешката душа
Ще се слее с вечността.