Оригинален текст
След битката настъпва нощ,
завесата над всички мъртви,
Замръзна угасналата мощ,
един мъртвец и много смъртни.
Пътеката в живота свърши,
оръжия не звънят,
косата своя дял откърши,
без избор другите вървят.
Плуват сенки в жарта,
отровени в нейната кръв,
огън бушува в духа,
разпалва неистова стръв.
И литна с орлите в небето червено,
усети полъх в зимната нощ,
на криле им положи своето тяло,
от болка родено, закърмено със сълзи
и се издигна там към звездите,
за да се превърне във Бога на сълзите.
Звезди блестят злокобно и гаснат,
сякаш събират се в тази душа,
усети как силата в него пораства
и се понесе във танц със смъртта.