Оригинален текст
Още димят неизгаснали клади,
мечът все още е остър и стръвен,
още в полетата мъртви се раждат,
дни на безумства и нощи на кърви.
Вълците вият нейде в гората,
вятърът стене над пустите къщи в нощта
и конници идват и плаче земята
сякаш странно предчувства, че идва смъртта.
И ще преминат могъщи и горди
през църкви горящи и безкръстни гробове.
И отново внезапно силно в тревата,
вятър изписка с демоничен стон.
Страшно злокобно зашумяха листата
И мракът възседна своя вран кон.