Оригинален текст
Полека-лека хората живеят.
Понякога скърбим, а друг път пеем,
тук сложим точка, там пък запетая,
на крачка или две, почти до рая.
Полека-лека времето минава.
Детето болно после оздравява,
но всичко е почти едно и също -
старият хол и коридор насъщен.
Полека-лека – тъй върви човека
и всяка улица е негова пътека.
За малко спре, а после продължава
и все е близо и далече рая.
А все е близо и далече рая...
Полека-лека всичко се повтаря
и ей така животът продължава.
Надеждата на своя гръб понесъл,
човек дори понякога е весел.
Полека-лека този ден отмина,
а след това и цялата година.
Една звезда в небето се отрони,
една съдба, а те са милиони!
Полека-лека – тъй върви човека
и всяка улица е негова пътека.
За малко спре, а после продължава
и все е близо и далече рая.
И все е близо и далече рая...