Оригинален текст
Виждам го да минава все по един тротоар,
празен се люшка ръкава на балтона му стар.
Пъстро ветрило развява, ето билет до билет.
"Не, не пропускайте, граждани, своя късмет".
"Утре е тиража", все така в студ и зной
с ниска масичка и столче сам на ъгъла застава.
"Утре е тиража", пак провиква се той
и е радостен, защото с радост хората дарява.
Спомня си за войната всеки момент, но мълчи.
Шумният глъч на тълпата покрай него звучи.
Щедро надежди раздава, ето билет до билет.
"Не, не пропускайте, граждани, своя късмет".
"Утре е тиража", все така в студ и зной
с ниска масичка и столче сам на ъгъла застава.
"Утре е тиража", пак провиква се той
и е радостен, защото с радост хората дарява.