Оригинален текст
В свойта служба ще си зает
пак от осем до пет без пет.
Познат на всички ни маратон,
с крайни точки - бюро и дом.
Късат твойте нерви
дом, деца, жена, коли.
Вече със сърцето
и душата те боли.
Само във неделя
спомняш си за час, за миг,
в този град си станал
на своя корен ти длъжник.
Във неделя с колата ти
ще напуснеш града за ден
и щастлив ще си, но почти
и спокоен, но не съвсем.
Да, но пък е модно,
в град да си - това е чест.
Свойто място родно
си напуснал не от днес.
Само във неделя
спомняш си за час, за миг.
Тук е твоят корен
и на него си длъжник.
Само във неделя
своят ритъм сменяш ти.
Само във неделя,
но дали ще издържиш?
Късат твойте нерви
дом, деца, жена, коли.
Вече със сърцето
и душата те боли.
Само във неделя
спомняш си за час, за миг,
в този град си станал
на своя корен ти длъжник.
Само във неделя
своят ритъм сменяш ти.
Само във неделя,
но дали ще издържиш?
Само във неделя...
Само във неделя...
Само във неделя,
но дали ще издържиш?