Гледай видеото
Оригинален текст
Прегръщам несполуките спокойно,
сега е лесно - ти не си до мен.
Преди със тебе преживявах двойно
на всеки отказ полъха студен.
Не се оплаквам вече и не мога -
постигнах абсолютния покой.
На славата блуждаещия огън
не ме примамва - променлив е той.
Единствена остава тишината -
попаднах под студената и власт,
когато хлопна времето вратата,
люлееща се дълго между нас.
Между нас...
Предвиждах тези дни, жестоко бавни,
когато казвах, че ще си платя.
С безсъницата съм на ти отдавна -
прибира свойте заеми нощта.
Готов съм както никога да страдам,
но не предвидих само факт един,
че някаква, дори и малка радост,
без теб ще е товар непоносим.
Единствена остава тишината -
попаднах под студената и власт,
когато хлопна времето вратата,
люлееща се дълго между нас.
Единствена остава тишината -
попаднах под студената и власт,
когато хлопна времето вратата,
люлееща се дълго между нас.
Единствена остава тишината -
попаднах под студената и власт,
когато хлопна времето вратата,
люлееща се дълго между нас.
Между нас...
Между нас.