Гледай видеото
Оригинален текст
Защо не бях глух? Защо не бях ням?
Да не чувам гласа ти,да се чувствам толкоз сам.
Да не мога да ти кажа,колко много те обичам,
искам да спра в миналото да надничам.
Защо не бях сляп? Защо не бях без сърце?
За да не мога да видя в този ден,твоето лице,
Защо имам очи, с които да те зърна?
Защо имам надежди,че още мога да те върна?
Толкова въпроси,останали без отговори,
устните мълчат,но сърцето ми говори.
Страда то сега,обгърнато от самота,
липсва му в този миг..една добра душа.
Пейката в парка още помни лицата,
любимата ни песен още топли сърцата ни.
В едно са преплетени завинаги душите ни,
аз теб и ти мен,това търсят очите ни.
Нищо не е от значение,когато теб те няма.
Кажи защо си тръгна и остави в мен дълбока рана.
Една любов красива,остана неразбрана,
а любовната комедия се превърна в драма.
Нищо не е от значение,сега без теб умирам,
всеки път когато се опитвам да се боря,спирам.
И не разбирам,защо се получава така?
Уж мога без теб,обаче липсваш ми сега.
Когато бях до теб,всичко беше много лесно.
Всичко бе красиво,всичко беше чудесно.
Да,тя любовта донася ни красивите неща,
аз снощи те сънувах и не беше сама.
Аз бях там,аз бях до тебе в съня,
целувах те и стисках силно твоята ръка.
Но утрото събуди мен,но утрото събуди ме.
И теб вече те няма,теб вече те няма.
