Гледай видеото
Оригинален текст
1. Expres:
Един ден тръгнах, не знам на къде вървях.
Вървях, спирах, по тротоарите седях.
Видях в мрака едно момиче прекрасно.
Следвах пламъка в очите, докато угасна.
Когато отново спомних си - предадох се, плаках.
Страдах, молех се, чаках, за да я видя пак, чаках.
Часове минаваха, превърнаха се в години,
но свършиха сълзите в очите ми сиви.
И в един момент тръгнах и сякаш летях в небето.
Стъпките ми чукаха, като удърите на сърцето.
Усилва се ритъма, също и моята крачка,
а преследването дълго вече мечтите ми мачка.
Със месеци борех се, но не спирах,
а времето летеше и постепенно умирах.
През лятото вървях, а през зимата тичах,
но вътрешно знаех, това момиче обичах.
Bensa:
Минаваше времето, отми се и спомена.
Сърцето ме водеше, а съдбата ме гонеше. [x2]
1.Expres:
Като Снежанка красива, във бяла рокля облечена.
Красавицата с име Любов бе наречена.
Открих я там, гонех я по черния път.
Настигнах я и с лека ръка промени светът.
Когато стигнах до нея, хванах я за ръката,
стисках я, за да не ми я отнеме отново съдбата.
Красотата топлеше сърцето ми замръзнало,
на което да тича на студа му беше омръзнало.
Погледнах Любовта в очите, пламъкът гореше,
събуди се и моя, който зимен сън спеше.
Гледах безмълвно всяка къдрица в косата,
взирах се в очите, но виждах всъщност душата.
Прегърна ме момичето и започна да ми шепне:
"Любовта е вече за теб, върви напред, вдигни глава,
а аз съм само спомен , който с времето бледнее,
а тя е вътре в теб. Момче, пусни я да живее."
Bensa:
Минаваше времето, отми се и спомена.
Сърцето ме водеше, а съдбата ме гонеше. [x2]
