Изстинали

Expres:
Искаш свобода? Нали ти дадох - полети.
Знам, че виновен съм за твоите сълзи,
аз виновен съм винаги, дори и невинен,
но защо позволихме един към друг да изстинем?
След като пареше всичко пряко свързано със нас
и чувства гъделичкаха сърцето на всеки час.
А любовта ни, уж красива и уникална по рода си,
разби се със мечтите. Не го побирам във ума си.
На прав път си ... но само ти така си мислиш.
След месец или два пред мене тъжна ще увиснеш.
Ще ме молиш и ще искаш всичко старо да се върне.
Къде е новият ти сега да те прегърне?
Щото моите ръце към тебе са алергични
и чувствата ми към тебе сега далече са от лични.
Сърцето не те иска, така че напусни!
Едва ли ще ме видиш пак за тебе да роня сълзи.

A.S.D. и Expres:
Като пионка във ръцете ти
с хилядите парещи звезди минаха дните ни.
И заплетени някъде във мечтите ни
останаха усмивките, които не сме усетили.
Сърцата ни във мощен пламък горят,
денят става нощ и сетивата ни спят.
Виждам светлините на града,
или пък свят, в който ми се иска емоциите да спрат.

A.S.D.:
Твърде съм спокоен, като изключим моментите,
когато, агресиран от спомените, изпъкват вените ми.
Да, и се връщам там, където бях.
От болката в съня ми името ти крещях.
И бе ме страх, но го преодолях.
Сега съм аз. Всеки смътен мил момент се е превърнал във прах.
Но аз успях и знам, че ти е чудно - дори след всичко съзнанието ми остана будно.
И колкото и да повтаряш, че не си - така е.
Лъжата я прочитам във очите ти, не ме мисли.
И не опитвай да променяш нещата, защото всичко негативно е със задна дата.
Със болка във главата, която не се търпи патиш многократно за шибаните лъжи.
И факт неоспорим е - не познавам по-безчувствена
и работата е там, че си изкуствена.

Expres:
Тези сълзи - те за тебе бяха.
Тези устни - за тебе пяха.
Това сърце - само за тебе туптеше.
Този глас - за тебе крещеше.
Тези думи добре ги помни и нека този път тебе да те боли.
Аз минах през ада, за да те доближа, а се оказа, че всичко е било просто лъжа.

A.S.D. и Expres:
Като пионка във ръцете ти
с хилядите парещи звезди минаха дните ни.
И заплетени някъде във мечтите ни
останаха усмивките, които не сме усетили.
Сърцата ни във мощен пламък горят,
денят става нощ и сетивата ни спят.
Виждам светлините на града,
или пък свят, в който ми се иска емоциите да спрат.

Streetskill:
Сега затворил съм вратите, а ти искаш да се върнеш.
Не помисли ли за мен преди да се обърнеш по гръб
и да се чукаш с всеки втори, трети, пети .. и с тези, които правех великите куплети.
Изстинал съм отвътре, за мен си просто безразличие.
Усмивката ти нежна крие зад маската двуличие.
Но сега си ничия и усещаш липсата ми.
За мене беше всичко - и във съня, и в мисълта ми,
от които те прогоних след безсънните ми нощи,
във които скачах насън, уплашен, че в ръката с нож си,
с който ме пронизваш и разкъсваш ме на части.
В студена пот облян, разбирах, че просто мираж си.
И написах тази страница - вътре сама ще се познаеш.
Последната история, дори и да не го желаеш.
Но така си го направи, сега не съм ти аз виновен,
но оставам в теб като красив, но болезнен спомен.
Болезнен спомен...

A.S.D. и Expres:
Като пионка във ръцете ти
с хилядите парещи звезди минаха дните ни.
И заплетени някъде във мечтите ни
останаха усмивките, които не сме усетили.
Сърцата ни във мощен пламък горят,
денят става нощ и сетивата ни спят.
Виждам светлините на града,
или пък свят, в който ми се иска емоциите да спрат.

Expres:
Тези сълзи - те за тебе бяха.
Тези устни - за тебе пяха.
Това сърце - само за тебе туптеше.
Този глас - за тебе крещеше.
Тези думи добре ги помни и нека този път тебе да те боли.
Аз минах през ада, за да те доближа, а се оказа, че всичко е било просто лъжа.