Гледай видеото
Оригинален текст
Аз знам една порода -
с нос души тя навред.
И види ли изгода -
спуска се напред!
С вой и със закани
към своята цел върви.
Щом кокала си хване,
тя ръмжи:
- Не ще го изтръгнат от моята уста.
Назад не отстъпвам - дори да умра!
После в някой ъгъл
завлича го с уста.
И оглозгва стръвно,
ръмжейки пак:
- Не ще го изтръгнат от моята уста.
Назад не отстъпвам - дори да умра!
Припев:
Ти своя кокал дръж! (4)
Дори да не е гладна,
до края ще гризе !
За да не остави
за друг парче:
- Не ще го изтръгнат от моята уста.
Назад не отстъпвам - дори да умра!
Припев:
Ти своя кокал дръж! (4)