Гледай видеото
Оригинален текст
Като малки прашинки се носим по вятъра,
във деня си залутани дребни съдби.
В близки орбити взаимно се обикаляме,
но в различни посоки циклично пълзим.
Припев:
Но понякога сред унеса се откриваме
и тогава ние себе си преоткриваме,
и в сърцата си се вслушваме, осъзнаваме
че телата си забравили се докосваме.
Уещам те! Докосваш ме! Докосвам те!
Сред мъглата от мисли безумни се лутаме.
В тъмни сенки за себе си тихо скърбим
и оплетени в мрежа от свойте желания,
за безценни съкровища глухо мълвим.
Припев:
Но понякога сред унеса се откриваме
и тогава ние себе си преоткриваме,
и в сърцата си се вслушваме, осъзнаваме
че телата си забравили се докосваме.
Уещам те. Докосваш ме. Докосвам те!
Видеото е добавено от adlian
метъл