Гледай видеото
Оригинален текст
На някаква гара видях дете да проси хляб.
Стоеше в края на перона, с молба протегнало ръка.
Не бе от тез, които лъжат, не се преструваше.
Tо толкова бе гладно - дори шума не чуваше.
Наоколо тълпата течеше си като река -
нанякъде си устремена, без време за доброта.
Всеки, обзет от своя мисъл, препускаше нарамил сак,
а детето си стоеше и пак протягаше ръка.
Какъв срам! Какъв срам!
Стои, обляно в светлина,
в краката му - килим цветя,
и вижда своите мечти,
в очите щастие блести!
Какъв срам! Какъв срам!
От множеството хора се отдели възрастна жена,
окъсана торба отвори и на детето даде хляб.
Видеото е добавено от adlian
метъл