Оригинален текст
В края на ХХ век планетата Земя навлиза в епохата на Водолея.
Това пътешествие ще продължи две хиляди и сто години.
Евкалион и Пира са единственото семейство сред звездите,
семейството на Водолея...
В епохата на Водолея,
така предрече древният оракул,
единствените оцелели
след потопа - Евкалион и Пир
от костите на Гея, майката Земя,
от камъните и от обичта
да създадат човеците.
Така и стана...
Сега когато звездните врати
отново се разтварят,
за да влезем в епохата на Водолея,
кой от нас ще бъде новият Евкалион
и ако бъде къде ли ще намери Пира?
В трамвая, в кухнята, в килера,
в закусвалнята, в двореца,
в бара, в парламента?
Дали ще я познае,
дали ще си припомни той
онази обич, чрез която камъкът роди.
Дали ще можем да си спомним
само, че сме камъни
или забравили какво е обичта...
Ще трябва камъни да раждаме,
със камък да ги храним,
да кажем на децата си
"Да беше се родил камък".