Оригинален текст
Имало едно време, през девет планини, в десета едно село,
до селото имало пещера, а в пещерата живеела една ламя.
Селото било богато и нищо не му пречело
да си плаща данъка на ламята, по един овен месечно,
но ламята пораснала и увеличила данъка по един овен седмично.
Плащали селяните, плащали, свършило им се плащането.
Тогава дошъл един Петър и започнал да плете плет против ламята.
Плел си Петър плета, през три пръта преплитал, изплел плета. Дошла ламята.
Тя бута, той подпира! Тя бута, той подпира! Тя бута, той подпира!
Паднал плета и ламята изпепелила селото.
Оттогава останала поговорката Петър може цял плет да изплете,
но после трябва цяло село да подпре!
Петър плет плете,
през три пръта преплита.
Подпри Петре плета!
Падна Петре плета!
Петър плет плете,
през три пръта преплита.
Подпри Петре плета!
Падна Петре плета!
Петър плет плете,
през три пръта преплита.
Подпри Петре плета!
Падна Петре плета!