Оригинален текст
Роден във тишината, след вечния стон
той бе изхвърлен грубо в топлия дом.
Не сам и не нарочно
животът му започна
без знак къде и защо е там.
Припев:
Под вежди поглеждат,
подхвърлят, крещят:
Сам не можеш, слушай нас!
Сам не можеш, слушай нас!
Не сам избра място в техния свят,
пак друг вместо него и пътя избра.
И сякаш друг се чуди
кой кой е, кои са луди,
кога и как ще свърши
този път.