Оригинален текст
Живееш някак в полусън,
дните между пръстите изтичат.
И мислите нанякъде текат,
много от нещата си приличат.
Някой ден щом положиш кости
част от теб ще я има още.
Твой знак, че живял си някак
и за миг надвил си мрака.
Детето в теб отдавна спи,
не трябват сили, за да го събудиш.
Сърцето си широко разтвори
и нека да си кажат: "Луд е! "
Някой ден щом положиш кости
част от теб ще я има още.
Твой знак, че живял си някак
и за миг надвил си мрака.