Гледай видеото
Оригинален текст
Загрей сърцето на двеста градуса, днес не готвим драма, готвим класика,
вземи две сълзи, но добре узрели, малко спомени, ситно нарязани, смели.
Една усмивка, но без да е фалшива, и щипка инат да стане пикантна,
бели ги страховете, хвърляй ги в тигана, бъркай бавно без излишна измама.
Сложи и сол от чужди мнения, но само малко да не пречи
пипер от клюки, съжаления, така готова е да се пече.
Припев:
Това не е любов, това е мусака, слоеве истина, малко хаос,
става бавно, но става яка, като живот, не по рецепта, да ти е сладко.
Картофи и мечти, нарязани смело, кайма от чувства, не прекалено,
полей със сос от късни вечери когато си силна и ти е яко.
Не бързай с финала, остави да къкри, някои неща искат време и нерви,
ако някой каже „това не е редно“, кажи му: „Спокойно, аз готвя за себе си.“
Без готови смеси, без лъскав етикет, всичко е истинско, всичко е fresh,
ако не ти харесва, не е проблем, тази тава не е за всеки изкушен.
Припев:
Печи я с търпение, сервирай със смях, ако не стане, поръчай си пица
но ако уцелиш вкуса точно в целта, ще искат допълнително без да питат как.
Това не е любов, това е мусака, домашна, леко крива, но с душа,
не е за снимка, а за масата където си себе си и ти стига така.