Гледай видеото
Оригинален текст
Остана ключът ти върху шкафа стар, снимките заключени с катинар,
часовникът бие в празния ни дом, брои мълчание което няма подслон.
Палтото ти в ъгъла още тежи, като сянка дето не ще си върви,
кафето изстива, прозорец мълчи, денят се препъва в студените стени.
Не беше война, а рухнала земя, две ръце без утре, без дума „ела“,
смелост събирах от пода студен, да пусна любовта ни вместо теб и мен.
Припев:
Мили мой, мили мой, къде си кажи? Гласът ми те търси сред празни следи,
мили мой, мили мой стъклата мълчат, в тях още очите ми за теб горят.
Мили мой, мили мой, не ме връщай назад, душата ми помни и дъжд, и град,
мили мой, мили мой светът е далеч, а болката шепне на същия бряг.
Съседите питат: „Добре ли си днес?“, коридорът знае че плача без чест,
на масата чашата с пукнат ръб спи, сякаш от нея ще проговориш ти.
Лампата свети до сутрин без смисъл, шал крие лицето ми без помирение,
в джоба ти дребни монети звънят като последен недовършен ред.
Ако някой ден имаш дъщеря, нека помни мъжът който беше преди,
да знае че обич не значи вина и че не се бяга от чужди сълзи.
Пази я от думи които болят, от хора които сърца разпиляват,
учи я смело да казва „не“, когато любовта не спасява, а ранява.
Припев:
Истината не минава за ден, тя става по-тиха, но все е до мен,
птиците носят чужди съдби, само моите губят криле, уви.
Тежат ми спомените тази нощ и още ми ухае на моят мъж,
ще се уча да живея без теб, но ще пея за теб докато има ден.
Мили мой, мили мой,
кажи ми ти къде си, Боже, къде?