Гледай видеото
Оригинален текст
Загрей сърцето на двеста градуса,
днес не готвим драма – готвим класика.
1.
Вземи две сълзи, но добре узрели,
малко спомени – ситно нарязани, смели.
Една усмивка, но без да е фалшива,
и щипка инат – да стане пикантна.
Бели ги страховете, хвърляй ги в тигана,
бъркай бавно, без излишна измама.
Сложи и сол от чужди мнения,
но само малко – да не пречи.
Пипер от клюки, съжаления,
така готова е да се пече.
Пр.
Това не е любов, това е МУСАКА
слоеве истина, малко хаос.
Става бавно, но става яка,
като живот – не по рецепта.
Да ти е сладко!
2.
Картофи и мечти, нарязани смело,
кайма от чувства – не прекалено.
Полей със сос от късни вечери,
когато си силна и ти е яко.
Не бързай с финала, остави да къкри,
някои неща искат време и нерви.
Ако някой каже „това не е редно“,
кажи му: „Спокойно, аз готвя за себе си.“
Без готови смеси, без лъскав етикет,
всичко е истинско, всичко е fresh.
Ако не ти харесва – не е проблем,
тази тава не е за всеки изкушен.
Пр.
Това не е любов, това е МУСАКА,
слоеве истина, малко хаос.
Става бавно, но става яка,
като живот – не по рецепта.
Да ти е сладко!
Печи я с търпение, сервирай със смях,
ако не стане – поръчай си пица.
Но ако уцелиш вкуса точно в целта,
ще искат допълнително…
без да питат как.
Пр.
Това не е любов, това е МУСАКА
домашна, леко крива,но с душа.
Не е за снимка, а за масата,
където си себе си…
и ти стига така.
Видеото е добавено от Kapitana
поп-фолк