Оригинален текст
Зад решетки, покрити от черна дъга
ние виждаме слепи света.
Кой направи това да не никнат цветя
и открадна небето с дъжда?
Кой постави цвета на сурова земя
върху женски забрадки и кал?
А хората спяхме тихо зад всяка врата
и буден стоеше страха.
Тихи улици стряскат се нощем насън,
чули сякаш първичния гръм.
А хората спяхме тихо зад всяка врата
и буден остана страха.
Кой нарисува картина на бездната,
в която тревата бе пепел и прах?
А хората спяхме тихо зад всяка врата
да кажем ли не на страха?
Има слънце и облаци, има небе,
и луна, и красиви цветя.
Събудете се всички и вижте света!
Да кажем не на страха!
И хората вече будни стоиме сега
да кажем не на страха! /4/