Оригинален текст
Тихо идва сутринта
И си тръгваш ти
За последен път сега си с мен
Вече моята коса замина със честта
Предстои ми твърде, твърде скапан ден
На кой му трябва това
Тези мигове са ни нужни
Кой ограбва всички мои дни без свян
Кой обърка света
Тези приказки са ни чужди
За пагон и страх искам своя светлина
Как еднакви сме пред вас
Нямаме коси
А честта остана зад стени от страх
Слънцето блести над нас
Над всички нас блести
Някой иска да ни скрие от лъчи
На кой му трябва това
Тези мигове са ни нужни
Кой ограбва всички мои дни без свян
Кой обърка света
Тези приказки са ни чужди
За пагон и страх искам своя светлина