Влез Регистрация

Скрий

Забравена парола

Забравена парола? Въведи твоят e-mail адрес и ще ти изпратим link, с който да създадеш нова парола.

Назад

Затвори
Черноглед

Черноглед

Вътрешен глас

Гледай видеото

Адреса на видеото във Youtube, Vbox7 или Vimeo

Оригинален текст

Усещах във главата ми как се блъскат разни мисли.
Безпочвени притеснения, параноя, съмнения!
Започнах да чувам писъци,брътвежи и други звуци,
но не очаквах водовъртежа на лудостта да ме засмуче!
Гласовете нахлуваха бавно във моя мозък
и започнаха да ми диктуват какво да правя
под наркоза, като че ли бях опитах се да ги забравя,
задавах си въпроса всеки ден: "какво ми става?"
В огледалото виждах външността ми да се раздвоява,
виждах себе си като шибана холограма!
Измама,илюзия за мен бе значение,
но преди не бях способен да си извадя заключение!
Шумът във черепа ми не спираше да ме човърка,
бавно губех умът си - усещах,че ще се побъркам!
Сънувах кошмари, не можех да спя нощем
гласът отвътре ме пареше, ставаше все по-мощен!
Но тогава не разбирах - какво точно ми казва,
ни най-малко подозирах колко много, ще загазя!
И вместо да се пазя, аз се вслушах във него,
за да усетя по-късно колко много ме е подвело!

ПРИПЕВ:3х
ВЪТРЕШНИЯ ГЛАС НА ТЪМНАТА МИ ПОЛОВИНА,
МЕ ВОДИ И АЗ ДЕЙСТВАМ ОТ НЕГОВО ИМЕ!

НЕВИНЕН СЪМ МОЛЯ СЕ ДА МИ ПРОСТИТЕ,
ЧЕ ПОДОБНА МОЙТА ЛУДОСТ СЕ РАЗЛАГА ВЪВ ГОРИТЕ!

На циферблата четири нули с качулка забулен,
четири ампули изгълтах очи опулени,хлътнали скули!
На рамо кирка, лопата в ръката,
крака в кубинки обути, крача бавно в тъмата!
Гарван грачи, бухал буха, а вятъра духа
тих призрачен плач се смесва със сив гъст пушек!
Син тъп ушев, дебне скрит непохватно
от патрулката топла ме гледа злобно и нагло!
Продължавам напреде, времето ми е малко
нося тежкото бреме и разфасован труп в сака
и сега проблемът ми е къде да го закопая,
а вътрешния глас не спира опасни игри да играе!
Не зная докъде ще стигна, мъчат ме терзания
а разкаянието е грешка, щом деянието е сторено!
Мъничка пътечка охлажда моите страсти,
и се забивам във гъстите мрежи от клони и храсти!
Започвам да копая гроб на поредна жертва,
а гласът тихо шепне, че сега е момента!
Хвърлям шибания сак във прясно изкопана дупка,
но в следващия миг ме осветяват фарове на патрулка!

рап
Зареди коментарите

Още текстове от Черноглед