Гледай видеото
Оригинален текст
Често пиша за неща, които съзирам с очите си,
Събирам пари, за да продуцирам мечтите си.
Анализирам през нощите дните си,
Опитвам се да коригирам доколкото мога грешките си.
Това е борбата ми, кръвта ми, живота, любовта ми,
Кръста, с който ходя, бодлив венец от тръни,
Едничкият ми шанс, куршума във цевта ми,
На площада пред града ми, на бесилото връвта ми.
Рисувам с думи, не бленувам суми,
Това което имам с кинтите не ще се купи,
Не ще се случи да предам или продам го,
Знам бро, на рапеца оставам врене на сто про
Защото той е моя спасител и палач, мека кожа и бръснач,
Отровата, илач – моя смях и моя плач.
Най-голямата ми грешка и най-добрия ми водач,
Правя го, защото вярвам нямаше да бъда АЗ
Искам думата преди още да са се сринали,
С адреналина ми нали поддържам връзка винаги,
Зает съм постоянно да боравя със сентеции,
Пазя равновесие между възможности и претенции
Защо го правя ли? Какво да кажа имам
Не го пестя, а викам – моя начин да се движа
Убивам всяка грижа, когато я запиша.
Аз съм – да правя рап, значи да обичам
Моят собствен храм, моята нирвана,
Моят пъклен пламък и моята адска яма,
Моят начин да извлача всеки камък,
Няма да спра да изграждам и браня моя замък
Моята болка и болест, моят глад,
Но и моята чест и доблест, моят хляб
Моето второ „аз“, моята първичност,
Моята кутия на Пандора, мойта личност
На мен ми писна, на теб не ти ли?
25 години във прехода,
5 вековна събирана злоба,
Няма нищо по – страшно от мълчанието на роба
Да ги събориме, да ги обесиме,
Със подковите, които носиме
Толкова време, че вече даже ги обичаме...
