Оригинален текст
Кой седнал пак да ми обяснява как
да гледам на живота - в светлина или във мрак,
или как доброто над злото взима превез?
Как да действам днес, а утре падам отвес-
но лесно ти се струва на теб.
Ква вина имала рибата, че попаднала в кеп,
а рибаря кво е виновен питам, кво да яде
или мислиш, че щом добре си и всички са добре?
Да, ама не... не знаеш нищо,
да проповядваш обичаш, да викаш:"Виж го"
и сочиш с пръст, показваш недостатък
и втори недостатък и ко прайм оттук нататък...
Как да ти повярвам?
Ти за мене, аз за тебе си оставаме бездарни
и по-коварни един към друг,
Щом не съм прайл мръсно що да чистя боклук,
а тук и сега дали разбра
мойто студио се събира във найлонова торба
и го разнасям напълно независим,
самодвижещ се вагон, с други думи мотриса,
май ти артиса самочувствие, че вече,
човече, го даваш печен, но и ти си в скеча,
обречен, пречи ли вербалния картечен обстрел
или ти пречи само ако си цел?
Припев:
Мислиш си, че знаеш за мене много, не знаеш нищо,
а тва говори ли ти нещо?
Мислиш си, че знаеш за мене много, не знаеш нищо,
а тва говори ли ти нещо, бе?
Мислиш си, че знаеш за мене много, не знаеш нищо,
а тва говори ли ти нещо?
Мислиш си, че знаеш за мене много, не знаеш нищо...
не знаеш нищо...
Кой седнал пак да ми обяснява как
да гледам на живота - в светлина или във мрак
или как доброто в лекарска грешка да търся,
как със 300 лева на месец два края да свържа,
как да се усмихна като Бог да я прости
баба ми за погребението си събираше пари
от свойта пенсия, изнасяй ся, тъпако, лекция,
толкова абсурди в беге стигат за колекция,
а той ми вика да съм свиквал... С кво да свикна?
Да обикна тва, което съм освирквал?
Не съм отвикнал, не съм подтикнал,
не си помолил, брат, и аз не съм откликнал,
затва сега преди да пишеш - помисли си,
на сцената един си, а зад шибаните кулиси кой?
Не си герой, просто нямаш въображение,
възприел буквално всяко мое изречение,
че имам мнение, това ли те подразни
или че не е съгласувано със други разни?
Кои са важни за мен на пръстите броя ги
и знам на чужд гръб са малко и 100 тояги,
я ги виж изгърбени от труд,
иди да им обясниш за оптимизма си прочут,
капут, писна ми от въздухари,
ари слезте долу на земята на краката да ви запари.
